Развой на новобългарските правописни и езикови норми

Езикът е сложна система с много подсистеми. Той е жив организъм, които живее и се променя през годините и епохите. Приема и отхвърля норми на много и различни нива, на езикови и правописни равнища, за да стигне до нас във вида, в който го познаваме днес. И да продължи да се променя. В моя труд реших да проуча по една книжовноезикова норма от различните езикови равнища: 1. На фонетично равнище – предаване на съчетанията „ър,ъл/лъ,ръ”, представени в различните виждания, застъпени в книжовноезиковите модели на филологическите школи от третата четвърт на XIX в. и се стигне до днешните книжовни норми, представени в увода на официалния правописен речник на съвременния български книжовен език.2. На морфологично равнище – образуването на бъдеще време. 3. На синтактично равнище – различните принципи за членуването на съществителните имена от мъжки род, застъпени в правописните реформи на двадесетте години на XX в.